Има армия от обожатели, умираща да се запознае с теб.
Умираща да те опознае.
Може да съм аз, може да си ти, затова не си отивай,
защото се нуждая от теб толкова много...
Припев:
Защото си ми нужна.
Аз съм твой и ти си моя.
Има нещо в теб, бебче.
Искам да те прегърна тази нощ.
Инциденти стават, на най–странни места .
Как въобще се случи всичко.
Търсейки за завоя, за нещо или нищо.
Няма да си тръгна,
защото си ми нужна толкова много.
Припев:
Всеки път, когато те видя, ти изпълваш живота ми.
Трябва да открия отговоря, остани с мен тази нощ.
Остани с мен, о, скъпа, няма ли да останеш с мен .
Остани с мен.
Има армия от обожатели, умираща да се запознае с теб.
Умираща да те опознае.
Когато се ражда дете
Лъч на надежда, пречупен в небето,
мъничка звезда, се издига високо.
Навред по цялата земя изгрява нов ден...
Това се случва, когато се роди дете.
Мълчаливо пожелание обикаля седемте морета,
ветровете на промяната шепнат в дърветата
и стените на съмнението се пропукват и сриват....
Това се случва, когато се роди дете.
Розова сянка се настанява навред.
Имаш усещането, че си на твърда земя.
За миг или два никой не изглежда нещастен...
това се случва, когато се ражда дете.
И всичко това се случва,
защото светът очаква едно дете.
Черно, бяло, жълто - никой не знае.
Но дете, което ще порастне и ще превърне
сълзите - в усмивки, омразата - в любов,
войната - в мир и всеки- в нечий събрат.
А бедността и състраданието ще бъдат думи,
забравени завинаги...
Това е всичко, за което мечтая.
Една илюзия, сега, която трябва да
стане реалност - някога, скоро, по някакъв начин.
Навред по цялата земя, да изгрее нов ден.
Това се случва, когато се ражда дете.
Архивът на времето
Вяра...
Всяка книга, всяка линия,
разказва история за видение...
Имало един човек, на име Исус...
Той умрял и някои нарекли смъртта му предателство.
Превръщал водата във вино,
възкръснал за нов живот...
Победил нещастието, като бил кръстен.
През цялото време, той бдял над света.
Такъв е архивът на времето...
В онези дни,.
Отминали, далечни дни...
Той е променил
игрите на живота.
Затова, в архивите на времето,
животът му е загадка.
От мига, в който проплакал за първи път,
до края на дните му.
Объркване.
Неговата мъдрост, неговите думи...
Те ги видели като опасност.
Така че, имало преследване и
само едно решение...
Това бил човек на любовта и мира.
Помогнал на всеки,
дал живота си в жертва.
Дал живота си като послание,
послание към света.
Такъв е архивът на времето...
Имало е дни.
Отминали, далечни дни...
Той е променил
игрите на живота.
Затова, в архивите на времето,
животът му е загадка.
От мига, в който проплакал за първи път,
до края на дните му.
Да прогоним любовта, която имаме сега.
Справедливо ли е това?
Има ли някой, който иска
да не диша вече, да си отиде?
Ако всички се хванем за ръце,
тогава ще им покажем, че сме готови.
Мирът е в любовта.
Това е, което ние трябва да изградим.
Достатъчно е да кажа
Това е начина тя да ме докосва.
Нежно като летен бриз.
Като поетичен жест, когато тя говори.
От топлината на нейните ръце,
аз мога да ги излекувам отново.
Чувствам се достатъчно силен и свободен да обичам.
[Припев:]
Това нещо в нейния начин,
което ми казва, че тя е единствена.
Тази любов няма да се промени през сезоните.
Тя е повече, отколкото думи мога да кажа.
Приспивна песен е всичко
от което наистина се нуждаех да изразя.
Достатъчно е да кажа, че тя ми е всичко.
Когати снежинките падат в нощта
ми напомнят за нейните очи.
Мога да стоя изумен с часове.
Искам да кажа ценни думи за да останеш,
Затова ще ти дам време за да отвориш сърцето ми.
[Припев:]
Тя е причината, моята водеща светлина.
Това не е израз на чувства???
Тя е лятното време и зимата до пролетта.
Тя ми е всичко.
Всичко.
[Припев:]
Това е начина тя да ме докосва.
Нежно като летен бриз.
Като поетичен жест, когато тя говори.
От топлината на нейните ръце,
аз мога да ги излекувам отново.
Чувствам се достатъчно силен и свободен да обичам.
[Припев:]
Когато снежинките падат в нощта
ми напомнят за нейните очи.
Мога да стоя изумен с часове.
Искам да кажа ценни думи за да останеш.
Затова ще ти дам време за да отвориш сърцето ми.
[Припев:]
Тя е причината, моята водеща светлина.
Това не е израз на чувства???
Тя е лятното време и зимата до пролетта.
Тя ми е всичко.
Всичко.
[Припев:]
Това не съм аз
Не бях аз този, който промени начина.
Промени начина, по който те целувах.
Не бях аз този, който избяга и
не се обади да каже „Липсваш ми”.
Това ли е начина историята да свърши?
Не бях ли аз любовта, която си избра?
Защото мразя мисълта, че свършихме по този начин.
[Припев:]
Кой си отиваше, не бях аз.
Кой взимаше твоя въздух, не бях аз,
толкова, колкото не исках да видя.
Знам, че в сърцето ми, това не съм аз.
Продължавайки да си казвам, че няма да ме оставиш,
не искам да се съглася
толкова, колкото не исках да видя.
Знам, че в сърцето ми, това не съм аз.
О, да, да, да.
Аз не видях
и внезапно
ти беше причина за промяната.
Бях ли глупак?
Доверих ти се.
Не исках да загубя вярата си в теб.
Твърде скоро сезоните се промениха.
Не беше ли единствено моя вината?
Наистина мразя мисълта,
че любовта свърши по този начин.
Какво се случи с всичките ни планове.
Защото наистина не разбирам.
Има ли нещо, което не направих, (за да ти дам най-доброто от мен).
Аз не виждам защо не искаш да останеш,
(не искаш да останеш). Нямам сили да остана по твоя начин,
(твоя начин).
За това прости ми. Казвам прости ми.
Просто защото съм мъж.
Криейки моето лице,
отивам си.
Напускайки това място,
отивам си.
И виж моите очи,
отивам си.
Наранявайки моето сърце,
отивам си.
Криейки твоето лице.
Отивам си и напускам това място.
Тези думи (Златен хоризонт)
Виждал ли си някога златен хоризонт.
Докосвайки сърцето ти, те кара да плачеш.
Това е, което тя ми каза,
шепнеше тихо до моето ухо когато спях.
Разхождам се по брега на живота и не се плаша.
След завоя на всеки ъгъл, ти ще ме видиш там.
Изречи името ми, протегни ръката си.
Искам да разбера твоята болка.
Тези думи, които ми даде.
Ти ме обичаше и ти ме създаде.
Това, което искаше да видя, е това, което искаше да бъда.
Тези думи, които ми даде.
Ти ме обичаше и ти ме създаде.
Това, което искаше да видя, е това, което искаше да бъда.
Ти беше моят създател.
Един ден ти ще видиш златния хоризонт.
Кажи и, че при провала, зазорява се онзи ден.
Ти ще бъдеш стара и аз ще съм си отишъл.
В отзвуците ти ще чуваш нашата песен, ти ще слушаш.
Превода е осъществен благодарение на: Mrs. James [dunc_girl]





Syndication


19.03.2010 @ 15:53:50
by FieldsSharron22
Dream what you want to dream;go ...
18.03.2010 @ 09:29:27
by hypnosis
Dream what you want to dream;go ...
18.03.2010 @ 09:01:08
by hypnosis
The pre written essays about this ...
17.03.2010 @ 18:37:17
by James20ALISON
That is not expensive to choose ...
17.03.2010 @ 18:34:43
by FERNANDEZMarion21